20 години кохлеарна имплантация в България – надежда, превърната в реалност

25.03.2019

Специалисти в областта на оториноларингологията и пациенти заедно отбелязаха 20-тата годишнина от първата кохлеарна имплантация в България.

Вече 15 години сложната интервенция се извършва и от екипа на професор Венцислав Цветков и Клиниката по „Ушни, носни и гърлени болести”, като резултатите са повече от добри.

ВМА е партньор в поредицата от събития, с които ще бъде отбелязана годишнината. В първото такова, провело се в литературен клуб „Перото”, освен професор Венцислав Цветкова, участваха още д-р Дончо Дончев, д-р Катя Асенова, д-р Любомира Зеленска и д-р Теодора Димитрова. Те имаха възможност да се насладят на творческите постижения на пациенти с кохлеарна имплантация, техните успехи в училището на живота.

Днешният ден е повод за празник , но и ден, в който да отбележим някои важни неща, свързани с бъдещето на кохлеарната имплантация в България. УНГ-клиниката на ВМА е мястото, където се имплантират деца под и около една година, отбеляза професор Цветков.

Той обаче изтъкна и един тревожен факт, а именно, че родителите разбират твърде късно, че детето не чува и нямат информация за възможностите на кохлеарната имплантация и съществуващите центрове в България.

Глухотата е едно от най-тежките увреждания за хората. Тя ограничава възможността за общуване, развитие и интеграция в обществото. По статистически данни от Световната здравна организация повече от 30% от жителите на земята имат слухови проблеми. Средна до пълна глухота имат 6,4% от хората. Това са 466 мил.души. От тях 9% са деца.

В България хората със средна до пълна глухота са над 400 хил.души, от тях 40 хил.са деца. Тенденцията е до 2050 година броят на хората със слухови проблеми да нарасне още повече. От 1000 новородени, едно се ражда с пълна глухота. С възрастта броят на хората с тежки слухови проблеми се увеличава, за да достигне до двама от всеки трима души на възраст над 65 години.

Наша мисия и главна цел е да подпомогнем хората с най-тежка слухова загуба, да им върнем надеждата и щастието да общуват с близките си, да бъдат пълноценни граждани в съвременното общество, споделят специалистите.