Светът отбелязва Деня на анестезиолога: признание за професионализма и човечността

16.10.2025

На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога. Датата води началото си от 1846 година, когато английският учен Уилям Мортън извършва първата успешна анестезия.

Да бъдеш анестезиолог означава да живееш в граничното пространство между живота и смъртта – там, където няма място за суета, а само за концентрация, решителност и човечност. Докато другите се питат „какво ще стане, ако“, анестезиолозите вече правят необходимото, за да има „след това“. Именно тук се крие тяхната сила – в умението да запазят спокойствие, когато всичко около тях е в паника и да държат нишката на живота, когато тя изглежда прекъсната.

Този ден не е просто професионален празник. Той е признание за хората, които не говорят за героизъм, но го вършат – всеки ден, в сянка и със сърце.

„Работата в реанимация е изключително натоварваща – и физически, и психически. Няма как без емоции – ние не сме машини, а човешки същества. Но в същото време, ако вкараме емоции, ще сгрешим. Много е трудно, защото няма универсална рецепта как човек може да се съхрани в такава обстановка. Всеки намира своя начин – аз лично, в критични ситуации, ставам като машина и следвам протокола: прави едно, две, три, четири“, казва член-кореспондент професор Николай Петров, д.м.н., ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) на Военномедицинска академия (ВМА).

Анестезиолозите често остават „невидимите герои“, извън обществения фокус. А всъщност тяхната роля е незаменима – именно те реагират при най-разнообразни критични състояния, от ежедневни медицински случаи до мащабни бедствия.

„Тази година акцентът е върху анестезията при спешни ситуации – наводнения, земетресения, катастрофи, големи пожари, войни“, посочва професор Петров и подчертава богатия опит на ВМА в тази област.

Кое е по-важно в подобни ситуации – техниката или психиката? Отговорът е ясен: и двете. Натренираността стои в основата на успеха. А тя се постига с ясна визия и с характер. И с дисциплина, която не оставя място за хаос.

ВМА има уникална роля в системата – не просто да лекува, а да подготвя специалисти за условия, които никъде другаде не се тренират. За целта бе изграден и Военномедицинският симулационен тренировъчен център – единствен по рода си в България.

„Това е уникално съоръжение – то дава изключително реалистична представа за ситуацията и развива способността за бързи и правилни решения в екстремни условия. Важна част от обучението е и опитът на самите инструктори – те непрекъснато надграждат и обновяват програмите си, за да сме адекватни на времето и новите реалности“, обяснява професор Петров.

Готовността за реакция се възпитава системно. От една страна – чрез структурата на ВМА, изградена като мрежа, която обхваща цялата страна. От друга – чрез ясната йерархия, нивата на компетентност и единоначалието, които гарантират мобилност, бързина и адекватност.

„Когато се възпитат подходящите кадри и се вградят в тази структура, тя се превръща в перпетуум-мобиле. Не познавам друга такава организация – толкова подредена, ефективна и полезна за националната ни сигурност в здравния спектър“, казва професор Петров.

А щом системата работи добре, младите хора го усещат – и остават. Така се ражда приемствеността: „Повече от 10–12 години нямаме напуснал специализант, въпреки финансовите изкушения от други болници. По една или друга причина тези млади хора избират ВМА. Това ни позволи да обновим състава на КАИЛ – над 50% са млади лекари, изключително добре подготвени. За тях тази професия не е просто специалност, а начин на живот“, изтъква още професор Петров.

В тези думи звучи и личната му гордост: „Моята работа като ръководител и учител е да ги изградя така, че след като вземат специалност, да са по-добри от мен. И това се случва. Те вече са по-добри. Когато и на мен ми се е налагало да бъда техен пациент, съм напълно спокоен – знам в чии ръце попадам. Това са уникални кадри. Където и да отидат, правят впечатление. Гледам на тях като на свои деца и се радвам, че вече ме надминаха“.

В заключение професор Петров не крие удовлетворението си от високото ниво, което ВМА поддържа десетилетия наред в една от най-важните болнични структури. В празничния ден той благодари на колегите си за всеотдайността и денонощния труд:

„Пожелавам на всички здраве, уравновесеност и мъдрост. Да умеят да се съхраняват – физически и психически. Да бъдат колегиални един към друг, защото това е гаранцията за успех. А успехът на нашата работа е успех за цялото общество.“