Посветени на живота: Всеотдайността на лекарите от ВМА

26.03.2025

Уважаеми ген.-майор проф. Мутафчийски,

Това е едно доста закъсняло писмо, което планувах повече от година да изпратя към Вас и Вашите колеги, във връзка с грижите и де факто удължаването на живота на моята майка, постигнати от екипа Ви. Няколко пъти. Имало е защо да не го напиша досега. Изразеното по-долу е може би единственият инструмент, чрез който мога да покажа истинската си признателност към медиците, подбрани и менажирани от Вас.

В началото на януари 2024 г. майка ми постъпи в спешното звено на Военномедицинската академия и след кратко снемане на анамнеза и физикален преглед бе приета в Първа клиника по коремна хирургия в почти септично състояние с руптура на жлъчния мехур и тотален перитонит. Само броени часове по-късно под вещото ръководство на проф. Ивелин Такоров тя бе оперирана успешно и без абсолютно никакви усложнения в екип начело с майор д-р Цветан Станимиров, а няколко дни след това – изписана на крака и напълно рехабилитирана.

Още тогава ми направи изключително впечатление фактът, че за пациентите в това звено на ВМА се полагат усилия не само за възстановяване от текущото им състояние. Но и че целият сестрински и санитарен персонал там поема изцяло бремето да ги обгрижи – физически и психически така, че изписването им да представлява пълноценно връщане към нормалния живот.

Няколко месеца по-късно, през юни същата година, майка ми отново бе приета в ръководената от Вас академия –  в ръководената от проф. Кузман Гиров Клиника по съдова хирургия. Там с човешка топлина грижата за нея пое д-р Никола Колев.

За съжаление, човешкото тяло се оказва доста крехка, макар и почти съвършена машина. В началото на тази година съдбата отново ни отведе на прага на ВМА, този път в Клиниката по гастроентерология, където екипът на проф. Крум Кацаров се зае с поставянето на нова диагноза. Безпогрешно и с много търпение д-р Даниела Томова го постигна при минимален дискомфорт за иначе доста увредената пациентка. Благодарна съм и на нея, и на всички нейни колеги за грижата.

Днес майка ми напусна Клиниката по интензивна терапия. Жива. След масивен исхемичен инсулт. Последните две седмици бяха повече от болезнени и страшни в очите ми.

Прекрачих  многократно прага на едно от най-трудните за понасяне, от гледна точка на близките, болнични звена в страната. И срещнах първо добрината в очите на проф. Константин Рамшев, а след това безапелационния професионализъм и човещина в лицето на д-р Семерджиева, д-р Узунова, както и всички обслужващи лекари, асистенти, медицински сестри, рехабилитатори и санитари. „Благодаря“ е малко.

В период, в който медийната среда в България е доминирана от новини за изгубени човешки животи, обвинения за неглижиране на пациенти, а криминалните хроники изобилстват от сведения за нападения над медици, аз срещнах най-хуманните, най-мили и най-загрижени лекари. Работещи денонощно в едни от най-тежките клиники и отделения в страната.

Каквото и да се случи оттук насетне с майка ми, с всички последствия, знам едно – била е при най-добрите. И че борбата за живота й е била колкото нейна, толкова и тяхна.

„Благодаря“ е малко. Но Ви благодаря. Желая от сърце здраве на Вас и всички Ваши колеги.

С дълбока признателност и уважение, Х. Д.