Благодарение на няколко поколения медици от ВМА се радвам на деца и внуци

28.03.2025

Уважаеми генерал-майор проф. Мутафчийски,

Настоящият похвален адрес и дълбока благодарност са изказани от един „урологичен“ пациент още от 1984 г. Все още помня проф. Патрашков, усмивката на доц. Тончев, веселия поглед на д-р Лилов и черните и големи мустаци на д-р Светослав Николов. Сестринският персонал, беше чудесен и всеотдаен – Веселина Григорова, Венета Христова, Жени и много, много други. Невероятен колектив. Всеотдаен и много загрижен.

След като ме „измъкнаха“ от тежкото заболяване, благодарение на високия професионализъм, всички те продължаваха да се интересуват за моето състояние. За съжаление, една част не са между нас. Светла им памет.

В периода 2011-2025 г. също се наложи лечение и операции, все в областта на урологията. Именно и изцяло на техния професиоинализъм и всеотдайност отново съм между живите и се радвам на деца и внуци. Наистина не по мое желание, както вече казах, съдбата ме събра с тези прекрасни лекари и медицински сестри. Не съжалявам. Признателен съм на всички. Проф. Салтиров, д-р Цеко Петков, доц. Петкова, Златка, Миленка и на всички, всички.

Бъдете горди и благословени. Няма нещо на света, с което бих могъл да се отплатя, но мога само да кажа: Живи, здрави и Бог да ви благослови!

С уважение: Сергей Велков