Не само преяждането, но и гладуването може да причини пристъп на подагра

21.08.2023

Преяждането и препиването са обичайният провокиращ фактор. Но кризата може да е и в следствие на физическо усилие с обилно изпотяване, гореща баня, продължително гладуване, понякога – и силен стрес.

Това каза старши лейтенант д-р Адриана Камбурова, част от екипа на Отделението по ревматология на ВМА, по време на седмичната среща на специализантите от ВМА, на която обменят знания и опит по отношение на различни заболявания от съответната специалност.

Идеята за подобни неформални срещи в края на всяка седмица се зароди спонтано. Всеки ден ние се сблъскваме с различни казуси, касаещи и други материи. И макар, че във ВМА важи правилото „Пациентът е пациент на ВМА, не на конкретната клиника, в която е хоспитализиран“ и ние да имаме възможност да поискаме консултация със съответния специалист, малко нови знания и опит никога не са излишни. Така тези срещи освен приятни, са и полезни за нас, коментираха специализантите.

Д-р Камбурова поясни, че подаграта се дължи на отлагане на кристали от пикочна киселина във и около ставата и възпаление на вътре- и околоставните меки тъкани. Протича кризисно – появява се внезапно и отзвучава напълно в рамките на дни. Пристъпите по-често започват през нощта – със силна болка, оток, затопляне и зачервяване, като обикновено е поразена една става.

В основата на подагрозната криза са повишените нива на пикочна киселина в кръвта. Нормалните стойности при мъжете са до 420 µmol/l и до 360 µmol/l за жените. Когато са завишени, говорим за т.нар. хиперурикемия, обясни д-р Камбурова. Като подчерта, че наличието ѝ не означава непременно, че пациентът е с подагра. Високите нива на пикочната киселина обаче са основен рисков фактор за отключването на такава. Ето защо, хората с хиперурикемия трябва да бъдат изследвани обстойно и проследявани стриктно, за да се избегне развитието на подагра.

Пикочната киселина се получава при разграждането на пурините, които са основна съставна част от нуклеиновите киселини – и се излъчва с урината. Те се намират в ядрото на всяка клетка и са носители на генетичната информация, поясни още д-р Камбурова.

В най-голямо количество пурините се срещат в:

• Клетките на млади животни, чието делене е много интензивно, заради растежа и развитието на организма;
• Органите с висока биологична активност – тези, които имат отношение към метаболизма и синтеза на белтъци, въглехидрати и мазнини (черен дроб, бъбреци, стомах, черва и т.н.)
• Бобовите растения (боб, леща, грах), където концентрацията на нуклеинови киселини е много висока – едно малко зрънце съдържа цялата генетична информация на цялото бъдеще растение.

Балансираният хранителен режим е ключов за справянето с подаграта. Между „диета“ и „глад“ обаче не бива да се поставя знак за равенство. Напротив – лишенията могат да усложнят състоянието на болните. При продължителна диета или пости организмът започва да смила собствените си тъкани – белтъци и мазнини, за да осигури енергия за нормалното функциониране на най-важните органи – сърце, мозък, бял дроб. Това също може да повиши нивата на пикочната киселина в кръвта и – при провокиращ фактор – да предизвика подагрозна криза, подчертава д-р Камбурова.

В зависимост от съдържанието на пурини, храните се делят в три основни групи:

Група А (до 50 мг на 100 г продукт) – в „зелената зона“ влизат почти всички плодове и зеленчуци (без зелените листни и зелевите растения, гъбите и аспержите, които са в група Б); зърнените храни и хляба, оризът и пастата; млякото, сиренето, кашкавала и яйчния белтък; олиото, зехтина, маслото, майонезата; несолените ядки (без кашу и фъстъци) и маслините; консервирани храни – сладка, лютеница, кисели краставички и т.н.; напитки като чай, кафе, безалкохолно;

Група Б (50-150 мг на 100 г) – в „оранжевата зона“ са птичето (пилешко, пуешко, патешко) и червеното месо – свинско, телешко, агнешко, наденица; черупчестите риби, скаридите и стридите; пълнозърнестият хляб и паста, кафевият ориз и овесените ядки; бобовите растения и фъстъците;

Група С (150-1 500 мг на 100 г) – в „червената зона“ са дивечовото месо (заек, елен, фазан, пъдпъдък), карантията – бъбреци, черен и бял дроб, сърце, момици; повечето риби – треска, херинга, скумрия, пъстърва, цаца, аншоа, сардини, както и мидите, раците и омарите; маята.

Храните с под 100 мг пурини на 100 г могат да се консумират свободно. Онези с до 400 мг – с внимание, а останалите – като телешки и свински дроб, например – да се избягват. Термичната обработка може да повиши киселинността и на най-„безопасните“ храни и да предизвика криза, затова не бива да се прекалява с пърженото и пикантното, както и с чая и кафето. С алкохола особено трябва да се внимава – особено с бирата – заради маята в нея. Водата е добре да е по много и алкална – около 10-12 чаши дневно, което се равнява на 2.5-3 литра.

Разбира се, въздържанието не бива да е до крайност. Подаграта не причинява трайни ставни деформации – освен при изключително занемарени болни, с много лош контрол на хиперуримията. Макар пълно излекуване да не е възможно – разреждането и намаляването на силата и продължителността на кризите е напълно постижимо – с адекватна терапия и балансирана диета, категорична е д-р Адриана Камбурова.