Отслабването на слуха – има ли път назад?

28.06.2023

Отслабване на слуха, субективен шум в ушите и влошена разбираемост на говора. Тази „триада“ от оплаквания е характерна за пресбиакузиса (възрастовото намаление на слуха). Неизбежна ли е неприятната диагноза? Може ли отслабването на слуха да се забави или компенсира? И има ли „рецепта“, с чиято помощ да го съхраним по-дълго? Отдоворите дава пред списание BETTY опитният оториноларинголог, отоневролог и аудиолог доц. д-р Дончо Дончев, който ръководи Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по ушни, носни и гърлени болести на ВМА.

 „Възрастовите промени на слуха, които се явяват в една почтена възраст, не засягат всички хора. Но – така или иначе – са нещо обичайно и доста разпространено“, признава доц. Дончо Дончев. УНГ специалистът уточнява, че при пресбиакузиса има засягане на целия слухов анализатор. „Той включва ушите като орган на слуха, проводящите пътища на нервния импулс – това са слуховите нерви, както и подкоровите нервни центрове в мозъчния ствол. Трябва да кажем, че човек чува с мозъка си – особено, когато става дума за т.нар. говорен слух. Ушите и проводящите пътища можем да си представим като слушалка с кабели. Но това, което прави възприемането на звуците наистина слух, са зоните в мозъчната кора, които са в слепоочните дялове“, разкрива отоневрологът от ВМА.

Проблемът със „С“, „Т“ и „Ш“

Как се променят различните части на слуховия анализатор с възрастта? Доц. Дончев първо образно описва измененията във вътрешното ухо. „Можем да си го представим като стълбище на голямо учреждение на три етажа, покрито с килим – който всъщност е Кортиевият орган, където са разположени първите клетки, възприемащите импулса. Всички „посетители“ – всички звукови форми, независимо от тяхната дължина, влизат на „първия етаж“. През „втория“ преминават голяма част, но не всички. А на „третия“ се качват вече съвсем малко. Затова „килимът“ се износва най-много на първия етаж, на втория – частично, а на третия е почти като нов“, разказва УНГ специалистът. Това е и причината възприемането на високочестотните звуци (като съгласните „С“, „Т“ и „Ш“) да е най-отслабено в по-напреднала възраст. „Възприятието за средните честоти е донякъде намалено, но не много. А на нискочестотните е почти непроменено, тъй като там минава малка част от звуковите вълни“, допълва доц. Дончев.

Чувам, но не разбирам

При пресбиакузиса обаче разбираемостта на говора е затруднена и по друга причина – съдовите промени в слуховите зони на мозъчната кора. „Дегенерацията е необратима. Затова при хората на почтена възраст – дори и да засилим източниците на звука или да използваме слухови апарати, разбираемостта пак е намалена – увредени са самите анализиращи центрове в мозъка“, не крие отоневрологът.

Звънене, пищене и бучене

Пресбиакузисът се изявява и с още един неприятен симптом, който е сред началните му проявления. „Понеже е засегнато възприятието на високочестотните звуци, пациентите се оплакват от постоянно явяващо се пищене и звънене. Субективният шум се влияе от промените в кръвното налягане. Засилва се, когато е високо, а щом е ниско – се появява бучене“, обяснява УНГ специалистът от ВМА. „Малко успокоение за хората е, че след време наблюдаваме намаление на възприятието за този субективен шум – което не е характерно за други заболявания на Кортиевия орган“, отбелязва още доц. Дончев.

Прагове и децибели

Дразнещото пищене и звънене в ушите няма как да не принуди пациентите да потърсят УНГ специалист. Но как всъщност се поставя диагнозата? „Тоналната прагова аудиометрия, макар и субективен, е точен метод“, изтъква отоневрологът. При това изследване се очертават няколко прага на чуване:

До 20 децибела – нормално възприятие на звука – човек чува шепнещи звуци;
До 35 децибела – социално адекватен слух – в тиха среда, при само един източник на говор, пациентът разбира това, което му се казва;
До 60 децибела – пациентът чува говорните звуци, но не разбира всичко, ако не следи устата на говорещия и контекста на разговора;
Над 60 децибела – практическа глухота – ако гласът на говорещия е много силен, пациентът осъзнава, че това е говор, но без слухов апарат не го разбира;
Над 90 децибела – пълна глухота – човекът може да има някакво възприятие, ако покрай него мине влак, ТИР или самолет, но на практика това е слухова информация, която не носи полза и слухоподобряващите устройства нямат ефект.

Понякога УНГ специалистите назначават и други изследвания – като доплерова сонография на хранещите мозъка съдове, както и магнитно-резонансна или компютърна томография със съдова програма, за да изключат мозъчни заболявания с подобни оплаквания. Тимпанометрия пък може да направи, за да отхвърли диагноза като отосклероза, при която също има шум в ушите и отслабване на слуха, обяснява още доц. Дончев.

Диабетиците са в риск

Има ли лек за пресбиакузиса обаче? Дефинитивно лечение няма, но дегенеративните процеси могат да бъдат забавени. „Важно е промените във вътрешното ухо да се диагностицират рано – като се направи аудиограма, както и профилактично да се вземат лекарства, подобряващи кръвообращението и предотвратяващи образуването на тромботични запушалки в най-малките съдове. Приемът на т.нар. невротопни витамини също може да имат лечебен ефект“, отбелязва отоневрологът. „В някои болници, като нашата, има апаратура за много ранна диагностика. Ако се направи високочестотна аудиометрия и се установяват начални промени, които са симетрични, може да се започне лечение по-навреме и да се предотврати максимално отслабването на слуха“, подчертава отоневрологът. Доц. Дончев предупреждава, че някои заболявания ускоряват промените в мозъка. Респективно – при тези пациенти има по-голям риск от отслабване на слуха. „На първо място, това са диабетиците, както и хората с висок холестерол“, уточнява специалистът от ВМА.

Кога е нужен слухов апарат?

„Човек чува с мозъка си и – за да е пълноценен центърът на слуха – трябва да има ефективно провеждане на звука до тази част на мозъчната кора. Затова е хубаво, ако намалението на слуха надхвърля 40 децибела, да се използва слухов апарат“, смята доц. Дончев. „Свикнали сме, че който недовижда, слага очила. Много по-трудно обаче е да убедим хората, които недочуват, да ползват слухови апарати“, споделя опита си УНГ специалистът. И уточнява, че при част от пациентите са нужни по-специални устройства, които дават възможност за настройка и компресия.

В заключение, доц. Дончев напомня – ако има сигурна рецепта, която би ни позволила да съхраним слуха си по-дълго, то тя е: „Пазете се прекалено силните звуци – както постоянни, така и резки!“.