Новини
Поклон пред медиците и още за неописуемото чувство, че някой ти е подарил втори живот
28.03.2022

Трябва да имаме търпение и вяра, нещата се случват, казва 43-годишната пациентка, която преди три седмици получи шанс за втори живот. Това става след чернодробна трансплантация, извършена от екипа на Военномедицинска академия (ВМА).
Жената е в листата на чакащите от една година. Получава обаждане за възникналата донорска ситуация на „хубавия празник Сирни заговезни”, привечер, и веднага тръгва към болницата.
Бях спокойна, защото никога не съм се съмнявала, че това ще случи. Изпитах надежда, вярвах, че моментът е дошъл, заслужавало си е чакането. Дори всички предложения от мои познати да ходя да си търся късмета и да се лекувам по света, бяха абсолютно парирани от мен. Аз си казах, че ще се лекувам тук в България, имам доверие само на ВМА и тук ще бъде моята трансплантация. Искам да говоря на моя си език, в моята Родина, с моите доктори. А от гледна точка на това как ще мине операцията, бях абсолютно спокойна, защото като цяло се чувствах добре и знаех, че ще издържа, споделя пациентката.
Днес тя си тръгва от болницата нетърпелива да посрещне всички хубави неща, които й предстоят занапред. Вярва в това: Има един период от време след операцията, в който човек трябва да се осъзнае, но осъзнае ли се, е много приятно и много хубаво, че някой ти е подарил втори живот.
Тръгва си с огромна благодарност към всички, които са се грижили за нейното здраве: Възхитена съм от екипа, не искам с помпозни думи, а с душата си да кажа едно огромно благодаря и поклон за професионализма, за сърцатостта. Тези хора са благословени и им пожелавам да са много здрави и да излекуват още много нуждаещи се.
Поклон и пред близките на донора, благодарение на чието решение, младата жена ще живее отново пълноценно.
А съветът й към всички в нейното положение е да имат изключително търпение и вяра, защото нещата се случват: Трябва да благодарим и на българина, че отвори малко повече сърцето си за това решение, колкото и да е трудно, а и може би, за да направят едно последно добро, когато губят близък човек. Това е шанс за много хора.