Новини
Астмата е усложнение №1 при хроничен синузит
30.12.2021
„Нослето на детето тече от 2-3 години, но няма страшно – от градината е!“. С тази „утеха“ много родители рискуват мъникът да попадне в „порочния кръг на синузита“. Как наглед баналното възпаление на лигавицата на носа и синусите може да се превърне в „доживотна присъда“?
Защо упоритата хрема изисква задължителна консултация с УНГ-специалист? Кога консервативното лечение трябва да отстъпи на съвременни и щадящи ендоскопски техники? И могат ли да бъдат избегнати опасните усложнения на хроничния риносинуит? Отговори на тези въпроси дава пред списание BETTY оториноларингологът доц. Христо Златанов, който е част от екипа на Клиника „Ушни, носни и гърлени болести” във Военномедицинска академия (ВМА)-София.
Синузитът е социалнозначимо заболяване, категоричен доц. Христо Златанов. И уточнява, че е коректно диагнозата да се обозначава като „риносинуит“ – защото възпалението „поразява“ лигавицата на носа и синусите. „Всеки синус се вентилира и дренира посредством отвърстия в носната кухина. И именно по този начин инфекцията попада от носа в синусите. Те не са стерилна среда. В тях също циркулират същите микроорганизми като в носната кухина. Проблемът не е, че в синусите проникват вируси или бактерии, тъй като това са отворени кухини. Проблемът е в нашия имунитет – в каква кондиция сме и как ги посрещаме, дали ги неутрализираме или не“, изтъква УНГ специалистът от ВМА.
Бактерия или вирус?
„Всяка инфекция в носа може да бъде начално-бактериална (първично причинена от бактерии) или насложила се след вирусна инфекция – както и най-често се случва“, обяснява оториноларингологът.
„Обичайните заподозрени“ са риновирусите, грипните и парагрипни вируси, дори върлуващият в момента COVID-19, който в първата си фаза често причинява ринит. Доц. Златанов уточнява, че възпалението може и да премине за няколко дни, но е напълно възможно микроорганизмите, „населяващи“ носната кухина и синусите, да станат болестотворни – поради снижен имунитет. „Нерядко се случва и бактерии отвън да се насложат на тази благоприятна среда, каквато е вече възпалената от вирусната инфекция лигавица. Така се оформя клиничната картина на острия риносинуит“, разкрива УНГ специалистът.
Недолекуваният може да стане хроничен
Освен с този остър – вирусен или бактериален, риносинуит, доц. Златанов и колегите му често се сблъскват и с малки пациенти, развили хроничен. „Той се формира на базата на недобре лекуван остър възпалителен процес, който продължава да дава симптоматика повече от 6 седмици – запушен нос, течение на рядка или гъста хрема, тежест в околоносната област, загуба на обоняние“, изрежда най-честите оплаквания отириноларингологът. Които – ако персистират – говорят за провал на консервативното лечение.
„Разбира се, тук изключително важна роля играят и алергиите, както и наследствената предиспозиция. Защото някои пациенти реагират на банални фактори от заобикалящата ни среда – като влага, плесени, замърсеност на въздуха, с много бурна инфламация и оток на лигавицата. Сама по себе си, тя запушва носа и задържа секрети, които впоследствие се инфектират, още повече се запушва носът и се задейства т.нар. порочен кръг на патогенния процес на риносинуита“, разкрива механизма УНГ специалистът от ВМА. „Затова едни хора по-често страдат от остри и имат голям риск да преминат в хронични риносинуити. А други – с по-малко предразположение, с по-добър имунитет, с по-правилен начин на живот – по-рядко“, допълва доц. Златанов.
Алергиите и гъбичките също са причинител
Хроничните риносинуити могат да са няколко вида. Например – с алергична основа, със или без носна полипоза, гъбичкови или комбинирани – алергично-гъбичкови, и т.н., изрежда ги оториноларингологът. „Могат да бъдат дори и системни – когато са свързани със заболяване на съединителната тъкан, пример са различните видове грануломатози – не само тази на Вегенер. В този случай са изключително неблагоприятни и тежко протичащи, много често с фатален край. Но, слава Богу, са редки. А и съвременната медицина ни дава възможност да ги диагностицираме и – с имуносупресираща и кортикостероидна терапия – да ги държим в добър контрол“, успокоява доц. Златанов.
Децата до 4 клас са най-уязвими
Най-уязвими по отношение на острите, катарални вирусни възпаления на носа и синусите са мъниците, които посещават ясла и градина и учениците до 4-и клас, споделя богатия си опит УНГ специалистът от ВМА. „Причината е, че там имаме много деца на едно място, изложени на експозиция от различни вирусни агенти. Освен това, обикновено те си играят в много близък контакт, което улеснява обмена на вирусите и бактериите, циркулиращи в горните дихателни пътища“, обяснява причините доц. Златанов. И прави аналогия с COVID-пандемията: „Знаете, че в градините, яслите, училищата много деца за кратко време получават висок вирусен товар. След което, като се приберат вкъщи, инфекцията се предава на всички в семейството. Същото е и при респираторните заболявания, които причиняват острия ринит или риносинуит при деца“.
Не подценявайте честите хреми
Как се поставя диагнозата „риносинуит“ и има ли риск родителите да подценят тревожните симптоми? „Когато хремите зачестят или, както казват майките: „На нашето дете от 2-3 години непрекъснато си му тече носа“, това е сигнал, който трябва да ни впечатли и да не го приемаме за нещо нормално. Защото е симптом, че не се справяме с острите възпаления на лигавицата на носа и синусите и вероятността процесът да премине в по-остър и хроничен е много голям“, предупреждава доц. Златанов. „Какво ще се случи с растежа на това дете и с оформянето на системата на синусите? То ще има вече едно хронично инфламаторно оточно заболяване на лигавицата. Това е хроничният риносинуит. И в своята зрялост детето ще страда от изцяло разгърната картина на заболяването, било то със или без носна полипоза, чисто бактериален или от бактериално-гъбичков характер. Ще се налага лечение, което ще продължи цял живот“, не крие УНГ специалистът. Причината – при вече диагностициран хроничен риносинуит (със или без носна полипоза) няма как да разчитаме на пълно излекуване. „За нас добрия, успешен резултат е контролиран, хроничен риносинуит. Какво значи това? Показателите, които следим са дишане, обоняние, увеличена секреция, инфекции (които „слизат“ от горните към долните дихателни пътища и причиняват бронхити и обструктивни и необструктивни такива). Когато тези симптоми са овладени и няма рецидиви, тогава имаме добър контрол. Но никога един пациент с хроничен риносинуит не може да каже „Аз вече оздравях!“, споделя опита си доц. Златанов.
Какви изследвания се налагат?
Затова и навременната диагностика е ключова. „Идеята е в детска възраст, при консултация с оториноларинголог и с помощта на няколко изследвания – микробиологично на секрет от носа и образно на носа и синусите, диагнозата да се постави. И оттам да се определи и терапията“, подчертава УНГ специалистът. Защо е коварно забавянето? „Възпалението на лигавицата води до запушване на носа, хрема – предна или задна, тежест в областта около носа, като в най-ранната фаза при децата това може да доведе до температура. А когато се стигне до гнойно-възпалителен процес от първоначална бактериална инфекция или насложена такава след вирусно възпаление, картината е много драматична и се характеризира с много силна болка, температура, рязко влошаване качеството на живот и изисква бързо и спешно лечение“, предупреждава доц. Златанов.
„Пункциите“ са отживелица
„Лечението на риносинуита изисква адекватна антибиотична и деконгестивна терапия с капки, много често кортикостероиди, които имат мощен противооточен и противовъзпалителен ефект, така че да се „освободи“ синусът, който е с гной, да се дренира. При неуспех на това лечение, идва ред на хирургичното, което е ендоскопско в момента“, обяснява оториноларингологът. И уточнява, че познатите от миналото „пункции“ вече са отживелица. „Прави се ендоскопско третиране и разширяване на отвърстието, дрениране на синуса и с подходяща консервативна терапия въпросът се решава“, успокоява доц. Златанов.
Физиотерапията пък остава неотменна част от лечението както на острия, така и на хроничния риносинуит. „Тя, обаче, не може да се фаворизира. Има майки, които казват: „Ние го водихме на нагревки, но това не му помогна“. Да, детето със сигурност няма да се излекува само с нагревки или физиотерапия, какъвто и вид да е тя. Тя е помощно, а не основно средство. Основното средство, след като оториноларингологът диагностицира риносинуита, е неговата консервативна терапия. А физиотерапията, когато вече имаме цялата „пътна карта“, вече е в наша помощ и се назначава от клиницист“, подробно обяснява доцентът от ВМА. „Без да сме били при УНГ-специалист обаче, който да определи възпалителния процес, мястото и неговата степен на изява, физиотерапията понякога се оказва напълно излишна. Може да не ни навреди, но няма и да помогне“, категоричен е доц. Златанов.
„Ветрило“ от усложнения
Усложненията от синузита, за жалост, продължават да са чести – въпреки усилията на специалистите и напредъка в медицината. „Най-типичното е хроничният риносинуит. А пък неговите усложнения са цяло „ветрило“ – като се започне от тежкото влошаване на качеството на живот и се стигне до възпалителните процеси в очната орбита. Последното е много тежко, с падане на клепача, събиране на гнойна секреция, което изисква много бързо хирургично лечение. Могат да последват менингити, менингоенцефалити“, не спестява рисковете оториноларингологът.
Най-честото усложнение от хроничния синузит обаче остава бронхиалната астма. Двете диагнози вървят „ръка за ръка“, тъй като лигавицата на дихателната система е покрита изцяло с многослоен цилиндричен ресничест епител. „Около 60% от всички пациенти я развиват на даден етап от болестта си. Валидно е и обратното. Пациенти, боледуващи от астма от деца, стигат до хроничен риносинуит с остра полипоза“, споделя опита си доц. Христо Златанов.