ВМА на 130: Възможността да се учиш от най-добрите!

27.11.2021

„Ако днес изглеждаме големи, то е защото стоим на раменете на нашите предци, които са титани! – това е девизът, който обединява няколко поколения военни медици.

В навечерието на 130-ата годишнина от създаването на ВМА, която ще бъде отбелязана символично заради пандемията от COVID-19, избрахме да Ви срещнем с двама лекари – представители на „старата“ и на „новата“ школа. За единия – след 45 години работа, ВМА е кауза, а за другия, който едва сега „прохожда“ – огромна възможност.

Проф. Димитър Таков постъпва на работа във Висшия военномедицински институт през 1976 г. И постепенно извървява стълбичката от лекар-ординатор до ръководител на Катедрата по гастроентерология и хепатология и жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология. Д-р Петко Гинев пък завършва медицина преди около 2 години и вече е част от екипа на Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия.

И двамата започват работа в Академията на приблизително една и съща възраст (28 и 27 години), „облечени“ с дълг на две униформи – лекарската и военната. И двамата днес са част от едни от най-сериозните школи не само във ВМА, но и на национално ниво – по гастроентерология и по травматология. Професионализмът и грижата от сърце за всеки един пациент, предавани през годините се оказват спойката между отделните поколения медици в славната 130-годишна история на ВМА.

Никога няма да забравя как дойдох тук за първи път – бях във възхита, гледах с богопочитание към по-големите от мен колеги. Спомените с тях, уроците – те са безценни. Няма нищо написано… всичко е в сърцето, споделя проф. Димитър Таков.

Спомня си как със задружни усилия успяват от Отделението по гастроентерология да изградят водеща клиника – предпочитана от хиляди пациенти, но и уважавана от специалистите в цяла България.

А голямата гордост на професора са младите му колеги, на които предава своя опит: Щастлив съм, че имаме последователи и в момента при нас са съсредоточени три поколения специалисти. През всичките тези години ние възприехме два подхода: първият е, че колкото по-млади са колегите, толкова са по-възприемчиви и по-настоятелни да усвоят определени знания и опит. Има и още нещо – ние все пак ги допускахме да черпят от този опит… Затова те работят с удоволствие и мога с голяма радост и гордост да кажа, че някои от тях дори надминаха нашите очаквания и вече са по-добри от нас, което е най-голямото признание за един учител.

Двамата с проф. Крум Кацаров се шегуваме, че сме като октопод и сме си пуснали пипалата навсякъде, защото имаме наши лекари, които в момента ръководят клиники в различни болници в страната. Те също са наша гордост, споделя още проф. Таков.

За тези няколко десетилетия практика специалистът е категоричен, че формулата за доверието на пациентите е индивидуалният подход: Винаги съм казвал на колегите да имат предвид, че пред тях не стои робот или машина, а жив човек със своите индивидуалности. И когато не го възприемеш като такъв, грешиш. Това е и една тенденция в цялостния лечебен подход в световен мащаб и се радвам, че ние тук я прилагаме успешно.

Зад положителните резултати се крият много работа и добър екип. Повече от 10 години проф. Таков ръководи Катедрата по гастроентерология и хепатология и жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия и трансплантология: След това я оставих на младите хора, защото те са по-ентусиазирани. Радвам се, че успяхме да развием трансплантационната програма във ВМА. Направихме го благодарение на мащабна екипна дейност и защото успяхме да подготвим много добри кадри, които са взаимнозаменяеми. Нашите резултати са съизмерими с тези на една средна европейска клиника, което за условията на България не е малко, отчита професорът.

ВМА – „орисана“ да бъде незаменима.

За мен ВМА е кауза, все пак 45 години, което е целият ми съзнателен живот, са преминали тук. Но има едно нещо, което не се е променило за цялото това време. И това е духът. Това е стремежът към постоянно усъвършенстване. Това е отдадеността на работата и пациентите, независимо дали смяната ти е приключила или не. И още – организацията на работа, всеки със своите задължения и отговорности. Всичко това е „живо“. И затова Академията ще продължава да бъде лидер в здравеопазването, категоричен е проф. Димитър Таков.

ВМА е оставила светла диря в здравеопазването и всичко зависи от тези хора, които остават след нас. Но ние вярваме в тях, защото те, все пак, са наши възпитаници. Професионализмът е една пирамида и всеки иска да се изкачи на върха. Тя обаче е гладка. За да стигнеш до там, най- нормалното е да стъпваш на раменете на предците си, казва професорът и разкрива своите заръки към следващите поколения медици: За да станете добри лекари, трябва да имате три неща: първо – уважение и любов към пациентите, защото те са хората, заради които ние израстваме професионално; второ – поглед назад и да знаете откъде сте тръгнали; и трето – да имате нюх към иновациите и новите неща.

Хъсът и приключенският дух са движещата сила според проф. Таков.

Именно тези две „условия“ изпращат на мисия в Мали един от най-младите лекари във ВМА – лейтенант Петко Гинев.

Завършва медицина преди близо две години, като по време на следването започва да доброволства в Катедрата по ортопедия, травматология, реконструктивна хирургия и физиотерапия. От 1 юни м.г. е назначен като военен лекар. А на 13 ноември заминава на първата си мисия и в продължение на 4 месеца, заедно с още трима свои колеги, се грижат за здравето на Мисията на ЕС в малийската столица Бамако.

Д-р Гинев признава, че „нагазил в дълбокото“ без страх, воден именно от приключенския си дух, но с леко притеснение. Заради големите отговорности и огромното доверие, гласувано му от ръководството на Академията. Притеснение, не защото се съмнява в способностите на екипа, а защото няма личен опит в мисиите зад граница: Всичко стана много бързо и изведнъж аз, един младок на 26 години, трябваше да лекувам цял щаб. Освен това, аз бях най-младия от екипа, но в същото време и най-старши… сами разбирате колко усилия коства, за спечеля уважението на колегите ми, да им вдъхвам респект и съответно те са изпълняват моите заръки, без да издавам заповеди, защото заповедите, според мен, са най-отчаяният вариант за лидерство, казва д-р Гинев.

И успява, а от мисията се завръща с няколко отличия…, за да влезе в ново приключение. COVID-19. Д-р Петко Гинев е командирован в една от трансформираните клиники, които се грижат за пациенти с коронавирусна инфекция. Всъщност, първият му сблъсък с коварната зараза е по време на мисията в Мали. Затова работата с такива пациенти не му е съвсем непозната. Сега, година по-късно, отново го намираме облечен в „скафандър“. Казва, че се чувства по-подготвен и по-уверен, но в същото време и по-неудовлетворен от своя труд.

Приемаме ги в клиниката, започваме лечение и както всичко върви добре, изведнъж състоянието на пациентите се влошава. За съжаление има доста, които въпреки положените усилия, не успяваме да спасим. Има моменти, в които се чувстваме безпомощни, а когато си безпомощен, не се чувстваш щастлив и доволен от това, което вършиш, признава младият лекар.

За някои хора сме последна инстанция. Не само по отношение на коронавируса, разбира се. Благодарение на работата си в „Травмата“ на ВМА аз имам възможността да се сблъсквам с едни от най-тежките казуси, каквито няма как да се видят в други болници. По тази причина аз приемам ВМА като една голяма възможност, но и като огромна отговорност, казва още д-р Гинев.

Затова и още от първия си ден като доброволец в клиниката, ръководена от проф. Неделчо Цачев, той непрекъснато се опитва да „краде занаят“ от всички сестри и лекари, за да оправдае шанса, даден му да учи и работи голяма медицина.

През „ситото“ на старата школа

Моите учители са всички хора, с които работя. Спомням си, че в началото се навъртах, така да се каже, около операциите, където винаги има място за още един човек – ендопротезирането. Доцент Румен Златев винаги ме препитваше преди да ми позволи да направя нещо, за да е сигурен, че имам необходимите познания. Когато по-старшите колеги видят, че полагаш усилия да се учиш и имаш желание, ти дават и все повече възможности, а и отговорности. Аз съм изключително благодарен на всички тях, защото, за да стана добър в работата си се иска хъс и къртовски труд, но и някой, който да те води, категоричен е д-р Гинев.

Затова и всеки ден прави всичко възможно, за да оправдае доверието им. А за това на пациентите се бори, уповавайки се на завета отново на своите ментори – отношението е най-важно.

В повечето случаи пациентите са объркани, стресирани от това, което им се случва. Страхуват се за себе си, което е нормално. В такива моменти ние сме хората, които да им вдъхнем спокойствие, да им обясним на достъпен език какво им предстои. Затова един лекар винаги трябва да изпитва чувство на емпатия, за да бъде близко до пациента, казва още д-р Гинев.  

И докато се подготвя за поредното дежурство в COVID-зоната, поглежда отново зад граница. С готовност за нова мисия, и то съвсем скоро.  Воден от дълга на военната медицина и от приключенския дух на младото поколение.