COVID-19 отключи диабет с много високи стойности на кръвната захар

04.09.2021

Как се отразява инфекцията от коронавирус върху пациентите с диабет? Повиши ли се нивото на диагностика на диабета? Има ли връзка между диабета и натрупването на излишни колиграми? Отговорите дава проф. Ивона Даскалова, ръководител на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска академия в интервю за тазгодишното специално издание на 24 часа - "Лекарите, на които вярваме". 

-През 2021 г. се навършват 100 г. от откриването на една от революционните терапии на 20 в. - инсулинът. Какво развитие претърпя тя?

- Дълъг е пътят. През 1921 г. Фредерик Бантинг и Чарлз Бест първи извличат инсулин от панкреаса на кучета и доказват, че може да намали кръвната им захар. Продължават работата си в лабораторията на проф. Джон Маклауд в Торонто. През 1922 г. екипът за първи път инжектира инсулин на 14-годишния Леонард Томпсън, който тежал по-малко от 30 кг. Две седмици по-късно рафиниран екстракт води до спад на кръвната му глюкоза от 520 до 120 mg/dL за 24 ч. Леонард доживява до 27-години и умира от несвързана с диабета болест.  

Много пациенти започват лечение с инсулин и стават по-здрави и живеят по-дълго. През 1923 г. Бантинг и Маклауд получават Нобелова награда за откритието си.

В началото обаче производството е трудно спрямо нуждата на хиляди пациенти и въпреки това, че Бантинг продава патента за инсулин на университета в Торонто за долар, така че лекарството да принадлежи на света. Масовото производство стартира с договор между Connaught Research институт в Торонто и Eli Lilly.

По същото време да изнася лекции в САЩ пристига проф. Аугуст Круг със съпругата си Мари - лекар, лекувал пациенти с диабет. Двамата получават разрешение от Торонто да произвеждат инсулин в Дания. Така през 1923 г. Мари и нейни колеги основават Нордиск инсулинова лаборатория, а днес Novo Nordisk остава една от най-добрите компании за производство на инсулин в света.

През 1936 г. Нордиск правят пробив в базалния инсулин комбинирайки животински инсулин с протамин за удължаване на действието до ден или повече. 10 г. по-късно произвеждат кристален протамин инсулин за смесване с бързодействащ инсулин - по-голямата му продължителност намалява броя дневни инжекции.   

Така към средата на 40-те години на 20-ти век диабет тип 1 вече не е автоматична смъртна присъда.

През следващите години има много постижения - 1985 г. с първата инсулинова писалка, 1989 г. с първите предварително напълнени инсулинови спринцовки. Навлизат и бързо- и ултра бързодействащи аналогови инсулини имитиращи инсулиновата секреция и постигащи по-добър гликемичен контрол. Терапията става все по-практична - по-добре се следят нивата глюкоза и по-лесно се адаптира лечението. Инсулиновите помпи с непрекъснато автоматично подаване на инсулин са в България от 2004 г., а от няколко години терапията се реимбурсира от НЗОК.

-  Повиши ли се нивото на диагностика на диабета?

- Да, но ранното откриване на заболяването зависи и от самите пациенти. Те трябва да ходят на профилактични прегледи и при засилваща се умора, жажда, често уриниране, повишен апетит, сърбеж по окосмените части на тялото, да търсят лекарска помощ.

- При пациенти, преболедували COVID, наблюдавате ли отражение на инфекцията върху диабета и какво?

- Да. Пациентите влошаваха компенсацията на диабета и се налагаше промяна в терапията, защото от добрия контрол на диабета зависи и изхода на инфекцията. Друг момент, който наблюдавахме при заразени с COVID, беше отключване на диабет с високи стойности на кръвната захар, за който пациентът не съобщава да е имал преди инфекциозното заболяване. Наблюдавахме го често, особено при пациенти с наднормено тегло. При тях се налагаше антидиабетна терапия.

- Една от причините за непрестанна пандемия от диабет е тенденцията за затлъстяване на все по-голяма част от населението.

- Телесното тегло е показател с голямо значение за правилното физическо развитие, здравето и работоспособността на всеки. В последните 10 г. честотата на болестното свръхтегло се е увеличила с до 40% в повечето европейски страни, което говори за пандемия. В България 60% от хората над 18 г. са с наднормено тегло и 20% със затлъстяване. Висцералното затлъстяване е най-чест предшественик на диабет тип 2, тясно свързан с наличие на инсулинова резистентност и главен рисков фактор за развитие на сърдечносъдови заболявания. Честотата на случаите е увеличаваща се, между 4 и 8%, а темпът на нарастване изпреварва значително предвижданията.

-  Може ли рискът от затлъстяване да се определи в ранна детска възраст?

- Нарастването на затлъстяването в детска възраст заслужава особено внимание. Проблемът е глобален. През 2007 г. 22 млн. деца в света под 5 г. са с наднормено тегло. Над 75% от тях живеят в страни с ниски и средни доходи. Затова за СЗО борбата с тази болест е с най-висок приоритет в 21 век.