Какво знаем за астмата и COVID-19?

05.05.2021

Според данни на Световната здравна организация (СЗО) над 339 милиона души в световен мащаб страдат от астма. През 1993 година Глобалната инициатива за асмата (GINA) в партньорство със СЗО организират Световния ден за борба с астмата с цел да повишат осведомеността на широката общественост за това социални значимо заболяване. От тогава до днес в световен мащаб се организират и провеждат редица информационни иницитиви.

Какво знаем за астмата и кои са рисковите фактори, които могат да отключат или влошат симтоматиката на заболяването? Какво трябва да знаят пациентите с астма за рисковете, свързани с COVID-19 и ваксинацията?

В Световния ден за борба с астмата отговорите на тези въпроси дава доц. Милена Енчева, ръководител на Клиника по белодробни болести на Военномедицинска академия (ВМА).

Какво знаем за астмата?

Астмата е често срещано и потенциално сериозно хронично заболяване, което е значима тежест за пациентите, техните семейства и обществото. То причинява респираторни симптоми, ограничена активност и пристъпи, които понякога изискват спешно лечение и могат да бъдат фатални.

За щастие, астмата може да се лекува ефективно и много от пациентите постигат добър контрол на техните симптоми. При добър контрол те могат да:

1) избягват някои нарушаващи съня им симптоми;

2) имат физически активен живот;

3) имат нормална или почти нормална белодробна функция;

4) избягват сериозните и тежки екзацербации и пристъпи.

Астмата предизвиква симптоми като хриптене, задух, стягания в гърдите и кашлица, които могат да варират във времето както по честота на появата им така и по интензитет. Тези симптоми са свързани с ограничение на експираторния въздушен поток, т.е. трудност при издишване поради бронхоспазъм, задебеляване на стената на дихателните пътища и повишена продукция на слуз. Някои от тези симптоми могат да се проявят и при пациенти без астма, но са далеч повече при пациенти с нелекувана астма. Има различни видове астма (наричани фенотипи), които имат и различно протичане.

Рискови фактори за развитие на заболяването

Фактори, които могат да отключат или влошат симптомите на астма са инфекции, алергени вкъщи и на работното място (прах, влага, полени), тютюнопушене, физически усилия и стрес. Астмата може да се отключи или да стане симптоматична и от някои лекарства – бета-блокери, аспирин или НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства).

Екзацербациите или пристъпите на астма могат да са фатални, дори и при хора с лека астма. Те са по-чести и по-тежки когато астмата е неконтролирана и при някои високо-рискови пациенти. Обаче, пристъпите могат да се получат дори и при пациенти, приемащи редовно своето лечение, така че всички пациенти с астма трябва да имат свой „план за действие“, препоръчан от лекуващия ги пулмолог.

Лечението с инхалаторни кортикостероиди (ИКС) значимо намалява честотата и тежестта на симптомите на астма и намалява риска от поява на пристъпи. Лечението на астмата трябва да се избира според конкретния пациент, вземайки предвид нивото на контрол на неговите симптоми, личните рискови фактори за екзацербация, фенотипни характеристики и предпочитения, както и ефективността на наличното лечение, неговата безопасност, цената, която заплаща пациента.

Астмата е често състояние, засягащо всички нива на обществото. Олимпийски атлети, прочути лидери и известни личности, както и обикновени хора живеят успешен и активен живот с астма.

 

Астмата и COVID-19 (според Глобалната инициатива за астма, GINA 2021)

Хората с астма не са изложени на повишен риск за COVID-19 и литературните източници не показват повишен риск от тежка COVID-19 при пациенти с добре контролирана лека до умерена астма.

Като цяло, пациентите с добре контролирана астма не са с повишен риск от свързана с COVID-19 смърт. Рискът, свързана с COVID-19 смърт, обаче, е по-висок при пациенти, които наскоро са имали нужда от орални КС.

Важно е да продължи добрият контрол на симптомите на астма, намаляване на риска от тежки екзацербации и намаляване до минимум нуждата от орални КС.

Доказано е вече, че по време на пандемията няма установена повишена честота на екзацербациите от астма. През 2020г много държави са установили намаляване на честотата на екзацербациите на астма и свързаните с грип болести. Причината не е точно уточнена, но може би се дължи на миенето на ръцете, маските и социалната/физическа дистанция, които намаляват случаите и на други респираторни инфекции, вкл и грип.

Трябва да съветваме пациентите да продължат да приемат предписаното лечение за астма, особено инхалаторните КС. За пациентите с тежка астма – да продължат тяхното биологично лечение или орални КС, ако са предписани. В проучване при хоспитализирани пациенти над 50 г възраст с COVID-19 инхалаторните КС при тези с астма се асоциират с по-ниска смъртност отколкото при пациенти без придружаващи белодробни болести.

 

Трябва да сме сигурни, че всички пациенти имат писмен „план за действие“, който ги съветва да:

1) увеличат дозите на контролиращите медикаменти и тези „при нужда“ при влошаване на астмата;

2) приемат кратък курс с орални КС при тежките екзацербации на астмата.

Препоръчително е да се избягват небулизациите при възможност, за да се намали риска от разпространение на вируса. Предпочитани са дозаметрираните инхалатори под налягане чрез спейсър, с изключение на животозасрашаващите екзацербации.

Спирометриите при пациенти с потвърдена или суспектна COVID-19 или в общности с усилена трансмисия на вируса трябва да се избягват. Предпочитано е мониторирането на ВЕД в дома на пациентите, ако е необходима информация за спирометрията.

Необходимо е да се следват стриктно процедурите за контрол на инфекцията, ако са необходими аерозол-генериращи процедури: небулизация, кислородотерапия (включително чрез назалнен катетър), индукция на храчка, мануална вентилация, неинвазивна вентилация и интубация.

Да се спазват локалните здравни съвети относно хигиената и употреба на персонални протективни средства.

Астмата и ваксините

Ваксините срещу COVID-19 са проучени и при пациенти с астма. Нови доказателства, включително при пациенти с астма, постъпват непрекъснато.

 

Дали ваксините срещу COVID-19 са безопасни при пациенти с алергии?

По принцип, алергични реакции към ваксините са редки. Ваксините на Pfizer/BioNTek и Moderna трябва да се прилагат в клинични центрове, където може да се третира анафилаксия. Тези ваксини не трябва да се прилагат на пациенти с анамнеза за тежка алергична реакция към полиетилен гликол (polyethylene glycol) или друг продукт от състава на ваксината. Във всички ситуации, пациентите трябва да говорят с личния си пулмолог, ако имат някакви притеснения.

Обичайните предпазни мерки преди ваксина включват разговор с пациента дали има анамнеза за алергия към някоя от съставките на ваксината. Ако пациентът има повишена температура или друга инфекция, отложете ваксинацията докато се почувства добре.

По настоящем, предвид рисковете и ползите и с гореизброените предпазни мерки, GINA препоръчва ваксинацията за COVID-19 при пациенти с астма.

 

COVID-19 ваксинация и биологично лечение

Препоръчва се биологичната терапия при пациенти с тежка астма и ваксината срещу COVID-19 да не се прилагат в един и същи ден, за да може да се разграничат евентуалните страничните ефекти на всеки препарат.

След пълна ваксинация за COVID-19 тези пациенти трябва да продължат да носят маска в препълнени пространства.

Ако са напълно ваксинирани, пациентите с астма могат да започнат да правят много неща, които сте спрели заради пандемията. Когато изберат определена дейност, да помислят за разпространението на COVID-19 в съответната общност, броят на практикуващите същата активност и локацията на активността. Всички дейности на открито са по-безопасни в сравнение с тези на закрито и напълно ваксинираните хора могат да извършват някои активности на закрито без висок риск от заразяване. Затова и нашата препоръка е за имунизация срещу коронавирусната инфекция. В момента са отворени зелени коридори, в които се поставят ваксини от двата типа, така че процесът е улеснен максимално.