От любов към Отечеството

23.05.2018

От 2017 г. България, по примера на много други страни, започна да обучава студенти по специалност "Военен лекар". Това стана възможно след тристранно споразумение между Военномедицинска академия, Военноморското училище и Медицински университет-Варна. Какво кара един млад човек да се хвърли в дълбокото и да поеме по трудния и неотъпкан път на това предизвикателство разказва един от кадетите в първия в историята на България випуск военни лекари Богомил Иванов.
 
Защо се решихте на това предизвикателство – избрахте специалност, която се въвежда за първи път в България?

Човек не трябва да се страхува от неизвестното. Късметът обича смелите! Затова, въпреки че досега не е провеждано обучение по такава специалност, институциите, които организират обучението и бъдещата реализация, са достатъчно респектиращи и доказали се като водещи в сферата на висшето образование, за да гарантират успеха на проекта и да елиминират всякакви съмнения относно надеждността му още в начален етап.
Имате ли в семейството и близките военни или лекари? Как приеха те този Ваш избор?

И двамата ми родители са военнослужещи и са много горди от факта, че поемам по техния път. Горди са от факта, че все още има хора, които в името на Родината загърбват голяма част от личните си интереси и са готови да отдадат всичко, което имат за нейното благо. „Любовта към Отечеството превъзхожда всички земни добрини“ изтъква една от най-значимите личности на Възраждането - Г. С. Раковски. Въпреки че съм далеч от родителите ми, те са спокойни, защото знаят че има хора, които се готвят, при нужда, с цената на всичко, да помагат на народа си и да му служат честно. В това ние се заклехме под бойното знаме и ще спазваме положения от нас обет до края на дните ни.

Преди това обмисляли ли сте възможността да се обучавате и да търсите реализиация в чужбина?

Категорично не. Винаги съм искал да остана в България и да се реализирам в голяма болница, каквато е ВМА и в която са концентрирани едни от най-големите светила в областта на медицината. Прекалено много добри специалисти „изтекоха“ от страната, което силно не одобрявам. Тези хора са един от основните фактори, от които зависи разцвета и здравето на нацията. А когато една нация е здрава, тя е силна, уверена и може да постигне всяка набелязана цел.

Как Ви се отразява отговорността, която носите – като първи випуск очакванията към Вас са много сериозни?

Така е. На нас се пада тежката отговорност да изчистим пречките, които възникват – все пак това е пилотна програма и до голяма степен нашите резултати са определящи за бъдещето и развитието не само на програмата, но и на медицинското осигуряване на Въоръжените сили изобщо. Към нас са поставени наистина високи изисквания – ние трябва да положим основите на пътя, по който тези след нас ще вървят, да покажем правилния начин за обучение на медицински кадри за нуждите на Армията и да оправдаем гласуваното към нас обществено и институционално доверие.

Кое обучение е по-тежко за Вас – военното или медицинското?

Всяко направление има своите трудности, но и са изпълнени и с положителни емоции. Няма по-голяма радост от това да се справяш с трудностите, да доказваш че можеш  и да продължаваш да се бориш. Медицината е трудна дисциплина, защото стоварва върху лекаря отговорност към човешкия живот – много често на него му се налага да прави нечовешкото, за да запази здравето на своя пациент и щастието на близките му.
Военното обучение изпитва възможностите за организиране и ръководене. То тества качествата на лидера, като от него зависи дали вложените усилия са били оправдани и носи пълната отговорност за всички последствия.

Предполагам, има моменти, в които натоварване Ви и идва в повече. Какво Ви мотивира/вдъхновява, за да продължите напред?

Вдъхновява ме желанието за по-добро бъдеще – бъдеще, в което да бъда полезен на обществото с моите знания и умения.

Освен дисциплината, какво още се крие зад успеха?

Силна воля. Тя е движещият фактор на успеха. Има ли желание, има и начин. Нищо не е невъзможно.

Знаете ли вече какво искате да специализирате?

Хирургия, категорично.

Разликата, според Вас, между цивилния и военния лекар е в?

Лекарят има една задача и тя е са спасява човешкия живот. Различна е динамиката на работа – едно да се работи в болница, съвсем различно е на бойното поле с ограничени средства и под вражеския огън.

Какъв апел бихте отправили към младите хора в България, пред които предстои изборът „У нас или в чужбина?”

Изборът е един и това е „у нас“. Само така страната може да се развива. Всяка една инвестиция в България е определяща за бъдещото ни.