Ще напуснете ли България? Не, никога!

22.05.2018

От 2017 г. България, по примера на много други страни, започна да обучава студенти по специалност "Военен лекар". Това стана възможно след тристранно споразумение между Военномедицинска академия, Военноморското училище и Медицински университет-Варна. Какво кара един млад човек да се хвърли в дълбокото и да поеме по трудния и неотъпкан път на това предизвикателство разказва един от кадетите в първия в историята на България випуск военни лекари Станислава Иванова.

Защо се решихте на това предизвикателство – избрахте специалност, която се въвежда за първи път в България?

Избрах това предизвикателство, защото реших да остана да се развивам и уча в България. Всяко ново нещо крие в себе си своите тайни и непредсказуемост. Ето затова избрах тази нова и непозната специалност - военен лекар.

Имате ли в семейството и близките военни или лекари? Как приеха те този Ваш избор?

В моето семейство има членове, които работят в сферата на медицината и от техни разкази разбрах, че е благородно да се помага на болни хора.

Преди това обмисляли ли сте възможността да се обучавате и да търсите реализиация в чужбина?

Не, никога!

Как Ви се отразява отговорността, която носите – като първи випуск очакванията към Вас са много сериозни?

Колко повече навлизаме в тази нова специалност,  разбирам колко голяма е отговорността. Усилията, които полагаме за усвояването на тези две професии, събрани в една, с всеки изминал ден стават все по-големи и по-големи. Рано или късно всеки човек поема своята отговорност в живота.

Кое обучение е по-тежко за Вас – военното или медицинското?

В началото рязката смяна на ежедневието беше голям шок за мен, защото порядките на военните ми бяха непознати,но обучението по медицина не отстъпва по тежест.

Предполагам, има моменти, в които натоварване Ви и идва в повече. Какво Ви мотивира/вдъхновява, за да продължите напред?

Усилията, които сме положили  и бъдещите предизвикалства са основателен мотив, за да продължим напред. Благодарността , която се чете в очите на хората, когато си помагнал са силна  мотивация.

Освен дисциплината, какво още се крие зад успеха?

Хъсът и желанието да покажеш какво можеш.

Знаете ли вече какво искате да специализирате?

Все още не.

Какъв апел бихте отправили към младите хора в България, пред които предстои изборът „У нас или в чужбина?”

Аз като човек, предпочел да остане и да се развива в Родината си мога да призова младите хора: Човек, който е минал по-трудния път в България е по-успял от този, който е избрал по-лекия път в чужбина.