Военномедицинска академия отбеляза 126 години от създаването си – повод за гордост и голяма отговорност.

 

“Ние сме толкова големи, защото стоим на раменете на нашите предшественици и затова виждаме надалеч” е мотото на всички лекари, а целта е една - да надграждат постигнатото.

 

Тържественото честване започна с полагане на венци пред паметника на загиналите медицински чинове пред сградата на болницата и продължи с събрание на личния състав на ВМА, с участието и на официалните гости.

 

ВМА е институция сама по себе си, но тя е нищо без своите прекрасни лекари, сестри и санитари.

ВМА сама определя модата в медицинската наука в България и получаваме признание от абсолютно всички. Ние сме незаобиколим фалктор в това отношение, като се нареждаме сред високотехнологичните болници. 

 

Това заяви при откриването на тържественото събрание полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS – ВРИД началник на ВМА.

 

Той направи кратък отчет за финансовото състояние на лечебното заведение, като прогнозира, че до края на годината и оставащите дългове ще бъдат изплатени.

 

След финансовата стабилност, като приоритет си поставихме кадрите и съхраняване на най-добрите лекари, които формират името на ВМА. В тази връзка бяха направени редица поощрителни възможности за достойно заплащане на труда,

подчерта проф. Мутафчийски.

 

А по отношение анализа на бъдещето на кадрите във ВМА, той припомни, че още по времето, когато болницата се оглавяваше от проф. Николай Петров, е взето решение за обучението на собствени кадети.

 

И това вече е факт, госпожи и господа. Нека аплодираме първия в историята на България випуск на ВМА. Те са наистина много мотивирани и смели млади хора, защото тръгнаха да проправят път за нещо, което досега не е правено в България. Засега те се справят чудесно,

изтъкна още проф. Мутафчийски.

 

Според представената от него статистика ВМА продължава да се ползва с доверието на своите пациенти, отчитайки увеличаване на техния брой:  13 000 са пренасочените пациенти от цялата страна към ВМА като псоледна инстанция. Това е доверието на пациентите, а то е най-важният критерий дали сме добри.

 

Разбира се, имаме и проблеми. Справяйки се с тежките задачи по дълговата криза, която вече е затворена страница, не можехме да обърнем внимание на много от нуждите за ремонти, подмяна на апаратура и т.н.

Няма да забравя, когато генерал Петров даваше първите отчети и те бяха катастрофални – за дълговете, за безизходицата. Вие го изживяхте с нас. Тогава той казваше: Искам да дойде времето, когато да можем да мечтаем. Аз мисля, госпожи и господа, че е време да мечтаем,

заключи полк. проф. Венцислав Мутафчийски.

Снимки: Вяра Йовева, фотограф на Министерство на отбраната