„Две години в тишина и една операция, която ми върна живота.“

17.03.2026

Тишината може да бъде по-болезнена от всяка рана. След тежък инцидент Валентин прекарва две години в пълна тишина – без гласовете на близките, без смеха на децата, без обикновените разговори, които правят живота пълноценен. Преди 19 години срещата му с екипа на проф. Венцислав Цветков във ВМА променя всичко и го връща обратно в света на звуците. Днес той споделя своята искрена благодарност към хората, които му дават този втори шанс.

„През 2005 г. след инцидент загубих слуха си в следствие на черепно-мозъчна травма. В продължение на 2 години бях глух. Бяха много трудни, емоционални години за мен. Пропуснах моментите, в които можех да се включа в игрите на децата си. Колегите ми, в желанието си да покажат, че са съпричастни към това, че не чувам, правеха всичко вместо мен и казваха: „Спокойно няма да се притесняваш, всичко е наред“. Но това ме смачкваше емоционално.

Не упреквам чуващите, защото и аз съм постъпвал като тях, докато не разбрах какво е да си глух. В света на чуващите, хората искат да бъдат чути, а глухите хора не могат да го направят, по начина, по който очакват чуващите. Когато кажеш на човек, който иска да говори с мен „Извинявай, не те чух“, те просто казваха: „Не се притеснявай, няма проблем“ и се изместваха, заговаряйки друг човек… това ме убиваше. Всяка среща с чуващ човек ме караше да се затворя, да се изолирам, за да не си причиня отново унижение. Това засилваше усещането ми, че не съм полезен.

През 2007 г. чух за кохлеарна имплантация, като възможност да се възстанови слухът. През месец юли се срещнах с професор Венцислав Цветков и неговия екип във ВМА. Направиха ми операцията и отново ме върнаха в света на чуващите. Това ми позволи да продължа да изпълнявам професията си, да бъда полезен на близките си и да организирам живота си пълноценно.

Всяка сутрин когато включа апарата и прогоня тишината, си казвам, че няма нещо, с което да мога да се отблагодаря на професор Венцислав Цветков и екипа му, на Таня Димитрова и на Борислава Величкова. Затова всеки ден тръгвам от дома си с желанието и аз да бъда полезен на хората. Вярвам, че не само ми беше възстановен слухът, но ме направиха и по-добър човек.

Ще се обърна към хората, на които им предстои кохлеарна имплантация: Взели сте смело решение. Направили сте крачка напред. По време на операцията ще сте в сигурни ръце, а сега ви остава само смело да мечтаете, защото след операцията ще имате много големи възможности, за да ги осъществите.

Бих искал да се обърна и към хората, които се страхуват от кохлеарна имплантация: Понякъде ви разбирам, че се страхувате да ви бъде върнат слуха, защото да живееш в света на чуващите не е толкова лесно. Но ви уверявам: несравнимо е да чуваш света около себе си!

Разбира се, има и неприятни звуци, но хората с кохлеарна имплантация имаме много голямо предимство – когато сме в стая с хъркащ… просто изключваме апарата.

Благодаря Ви, професор Цветков. Благодаря на целия Ви екип. Благодаря на Борислава Величкова – човекът, който се грижи за техническата поддръжка и настройки на апарата. Благодаря на Таня Димитрова – човекът, който се грижи за по-бързото адаптиране към слуховия апарат.

Желая Ви здраве, да продължавате да развивате знанията и уменията си и не спирайте да помагате в божието дело!“

С уважение и признателност: Валентин Б.