Белите дробове говорят: Всяка цигара краде живот!

31.05.2025

На  31 май отбелязваме Световния ден без цигарен дим и по традиция се отправя призив всеки пушач да се опита да положи началото на отказване от тютюнопушене в името на собственото си здраве, както и на здравето на близки и приятели, които присъстват в обкръжението му като пасивни пушачи.

Тютюнопушенето е един от основните предотвратими рискови фактори за развитие на белодробни болести, като потенциално засяга всяка една част от дихателната система. Неблагоприятните му здравословни ефекти са както непосредствени, така и отдалечени във времето.

Най-добре проучена е причинно-следствената връзка между пушенето на цигари и развитието на широко разпространени и социално значими белодробни болести като белодробен карцином, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и идиопатична белодробна фиброза, казва д-р Васил Шишков от Клиника по пневмология и фтизиатрия на ВМА.

Пушенето е отговорно за около 85 % от случаите на белодробен рак в страните с високо ниво на употреба на цигари сред населението. Цигареният дим съдържа над 70 известни канцерогенни субстанции. Липсват специфични ранни симптоми и по-често диагнозата се поставя в напреднал стадий на болестта, когато появата на болка в гръдния кош или кашлица с отделяне на кървави храчки отвеждат пациентите при лекаря. Ефективната профилактика е скъпа и се провежда с компютърна томография (скенер) на белите дробове.                                                                                                                 

ХОББ в последното десетилетие зае третото място в световен мащаб сред причините за смъртност от хронични заболявания като тютюнопушенето е основен рисков фактор при около 3/4 от случаите. Най-често симптомите се явяват постепенно в течение на години като се развива хронична кашлица с различен по тип и количество отделяне на храчки, докато развитието на задух и понижаването на физическата издръжливост обикновено се наблюдават при напреднала болест със сериозен спад на белодробната функция. Диагнозата се поставя по комплексни параметри, но провеждането на функционално изследване на дишането (спирометрия) е неинвазивен и достъпен метод за скрининг сред рисковите групи. Стартът на болестния процес обикновено е години преди първите симптоми и в последните години се поставя сериозен акцент върху изследване на подрастващи и младежи изложени на рискови фактори. Болестта има прогресивен ход и редица извънбелодробни аспекти, които допринасят за влошеното качество на живота на пациентите, свързано със сериозна инвалидизация, чести хоспитализации по повод на обостряния на болестта и необходимост от провеждане на скъпоструващо лечение каквито на този етап са домашната кислородотерапия и неинвазивната вентилация.                                          

Идиопатичната белодробна фиброза е тежко протичаща белодробна болест, при която нормалната белодробна тъкан се заменя с плътна фиброзна тъкан, при което се нарушава обмяната на газовете в белите дробове. Обикновено се засягат пациенти след 50-годиишна възраст. Протича с упорита кашлица, задух и прогресиращо намаляваща физическа издръжливост. Въпреки наличието на съвременно медикаментозно лечение, което забавя прогресията на болестта, единственият метод за излекуване е белодробната трансплантация.                                                                                               

Тютюнопушенето е добре разпознат рисков фактор и за развитие на инфекции на дихателните пътища като пневмония и бронхит. Увреждането на епителната защита от възпалението, причинено от цигарения дим, е в основата на този повишен риск. Допълнително се отчита като фактор и понижаването на локалния и системен имунен отговор.                                                                                                                    

Спадът на белодробната функция е функция на стареенето на организма и започва още след около 25 годишна възраст. При пушачите този процес е ускорен дори и без развитието на болест. Дори е установено, че експозицията на цигарен дим при вътреутробното развитие на деца при майки, които пушат е свързана с по-ниска белодробна функция и по-висок риск от развитие на обструктивни белодробни болести по време на техния живот.    

Спирането на пушенето е най-ефективния и евтин метод за предотвратяване на тези разпространени болести, което носи редица здравни ползи за всеки индивид. Всеки лекар би трябвало при всяка своя консултация на пушач да отправи недвусмислен съвет за отказ на цигарите. При част от пушачите са налице физическа и психическа зависимост, поради което тютюнопушенето се класифицира към групата на зависимостите. По тази причина голяма част от опитите за отказ са неуспешни. Необходима е благоприятна битово-социална среда и психологическа подкрепа, при някои пациенти никотин заместващо или друго медикаментозно лечение, както и интензивно консултиране. Във всички случаи ограничаването на броя на пушачите, превенцията сред младите и майките би трябвало да бъде една от задачите както на всеки лекар, така и на здравната и законодателна система като цяло.