Новини
Десет години по-късно: Трансплантациите на черен дроб във ВМА вече са рутина, не чудо!
03.05.2017
Преди 10 г. една операция придава нов оттенък в работата на редица специалисти от Военномедицинска академия.
На 21 април 2007 г. в болницата е извършена първата трансплантация на черен дроб.
Но за участниците в нея този ден сякаш бе вчера.
На 21 април 2007 г. в болницата е извършена първата трансплантация на черен дроб.
Но за участниците в нея този ден сякаш бе вчера.
Всички се връщат към него детайлно и с умиление, защото тази трансплантация е венецът на много дълъг труд, полаган години наред от екипа на ВМА и който в крайна сметка се увенчава с успех.
Подготовката започва доста преди това и се превръща в зародиш на едно голямо приятелство... за цял живот. А сега, след общо 59 направени трансплантации, медиците спокойно говорят за тях като за рутинни действия, а не за чудеса.
„Първата трансплантация бе предшествана от двугодишна много интензивна подготовка", спомня си началникът на ВМА ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров, д.м.н..
„Първата трансплантация бе предшествана от двугодишна много интензивна подготовка", спомня си началникът на ВМА ген.-майор чл.-кор. проф. Николай Петров, д.м.н..
Той, заедно с професорите Крум Кацаров и Никола Владов, в чиято клиника се извършват трансплантациите, са били на обучение в гр. Париж, Франция. Когато обаче настъпва дълго чаканият миг, те се оказват сами:
„Случи се така, че когато направихме първата трансплантация, френските ни колеги не можаха да дойдат и да ни помогнат.
Но се справихме добре и сега вече нещата се случват рутинно”, споделя със задоволство проф. Петров.
Но се справихме добре и сега вече нещата се случват рутинно”, споделя със задоволство проф. Петров.
Този успех дава кураж на медиците да продължат напред.
„С първата трансплантация ние си усетихме силата - за първи път, без никаква помощ, извършихме нещо толкова сложно технически. Разбрахме, че сме много силни, когато работим заедно”, казва доц. Евелина Одисеева,
началник на Клиника „Интензивно лечение” и допълва:
началник на Клиника „Интензивно лечение” и допълва:
„Аз се гордея, че нещата ги направихме сами. Четохме, разисквахме, карахме се дори и успяхме. Сега сме много добър екип и приятели за цял живот”.
Именно в екипа от балансирани хора вижда успеха и проф. Крум Кацаров, началник на Клиника по гастроентерология.
Той се връща със смесени чувства към първата трансплантация – заради напрежението, но и удовлетворението от добре свършената работа. И макар сам да определя хирурзите като център-нападателите по време на трансплантацията, цялата подготовка на пациента, селекция, рисковете и следоперативното наблюдение са отговорност именно за гастроентеролозите.
Той се връща със смесени чувства към първата трансплантация – заради напрежението, но и удовлетворението от добре свършената работа. И макар сам да определя хирурзите като център-нападателите по време на трансплантацията, цялата подготовка на пациента, селекция, рисковете и следоперативното наблюдение са отговорност именно за гастроентеролозите.
„Трансплантологията означава екипност, не може един човек да се идентифицира с тази дейност. Ние може да сме център-нападателите, но има много важни защитници, които спасяват голове и автоголове”, категоричен е проф. Никола Владов
- началник на Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия и носител на приза „Лекар на годината” за 2016 г.
- началник на Клиника по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия и носител на приза „Лекар на годината” за 2016 г.
Зад гърба си той има отговорни и дисциплинирани хора, на които може да разчита дори и в най-критичните ситуации. Д-р Васил Михайлов и доц. Ивелин Такоров попадат в школата му директно от студентската скамейка. Д-р Иван Василевски също от създаването на клиниката.
Всички имат стаж и в чужбина, но предпочитат България, защото смятат, че има какво да дадат на родната трансплантология. И не пестят сили за това – 10 г. след първата им трансплантация, вече се усещат по-улегнали в професионално отношение, отдадени изцяло на мисията „Да дариш втори живот”.
Всички имат стаж и в чужбина, но предпочитат България, защото смятат, че има какво да дадат на родната трансплантология. И не пестят сили за това – 10 г. след първата им трансплантация, вече се усещат по-улегнали в професионално отношение, отдадени изцяло на мисията „Да дариш втори живот”.
„Трансплантациите вече са рутинна дейност в нашата практика, благодарение на добре стикованите екипи”, категоричен е и проф. Никола Владов. Но за да стигнат това ниво, екипите на ВМА ежедневно извършват различни етапи от трансплантациите, трупайки безценен опит.
По думите му,
най-големият връх на цялата болница е когато при един от пациентите се наложила ретрансплантация:
„Всяка операция е незабравима и носи различна емоция. В конкретния случай беше много драматично, но всичко стана като по часовник. Този пациент – Илиян, показа потенциала на ВМА”.
най-големият връх на цялата болница е когато при един от пациентите се наложила ретрансплантация:
„Всяка операция е незабравима и носи различна емоция. В конкретния случай беше много драматично, но всичко стана като по часовник. Този пациент – Илиян, показа потенциала на ВМА”.
„В медицината нещата се случват, където има подготвени специалисти. Благодаря на хората, с които работим, в това число и на екипите на Военновъздушните сили, които са наши партньори в този сложен процес”,
заявява още проф. Владов и добавя, че ще продължат сърцатата си работа за развитие на трансплантологията в България, защото винаги може да се надгражда, винаги следва по-висока и по-висока стъпка.
10-ата годишнина от първата чернодробна трансплантация във ВМА ще бъде отбелязана официално в средата на месец май 2017 г.
заявява още проф. Владов и добавя, че ще продължат сърцатата си работа за развитие на трансплантологията в България, защото винаги може да се надгражда, винаги следва по-висока и по-висока стъпка.
10-ата годишнина от първата чернодробна трансплантация във ВМА ще бъде отбелязана официално в средата на месец май 2017 г.