„Не чакай. Изследвай се сега, за да защитиш себе си и своите близки.“

28.07.2023

Всяка година на 28 юли отбелязваме Световния ден за борба с хепатита, акцентирайки върху превенцията от заболяването. Тазгодишното мото е „Не чакай. Изследвай се сега за хепатит В и С, за да защитиш себе си и своите близки“.  С него за пореден път се поставя акцент върху неотложността на действията и усилията, необходими за премахване на хепатита като заплаха за общественото здраве до 2030 г.

При ниски антитела, може да си поставяте „бустер“ за хепатит В.               Този съвет отправи старши лейтенант д-р Марина Йорданова, част от екипа на Лаборатория „Вирусология“, по време на седмичната среща на специализантите от ВМА, на която обменят знания и опит по отношение на различни заболявания от съответната специалност.

Идеята за подобни неформални срещи в края на всяка седмица се зароди спонтано. Всеки ден ние се сблъскваме с различни казуси, касаещи и други материи. И макар, че във ВМА важи правилото „Пациентът е пациент на ВМА, не на конкретната клиника, в която е хоспитализиран“ и ние да имаме възможност да поискаме консултация със съответния специалист, малко нови знания и опит никога не са излишни. Така тези срещи освен приятни, са и полезни за нас, коментираха специализантите.

Д-р Марина Йорданова представи темата за вирусните хепатити – една постоянно актуална тема. От думите й стана ясно, че пет са известните хепатотропни вируси, които причиняват вирусни хепатити при човека – HAV, HBV,HDV,HCV и HEV.              

Заразяването с тези вируси се осъществява по различен механизъм, като при HAV и HEV е по контактно-битов или фекално-орален механизъм – чрез замърсени предмети от бита, храна или вода, а при  HBV, HCV и HDV по  парентерален – чрез кръв и кръвни продукти, при медицински манипулации, използване на нестерилни медицински инструменти, при венозна употреба на наркотици и други.

Инкубационният период също е различен – при хепатити А и Е е по-кратък (15-45 дни) и по-дълъг при хепатити B, C и D (60-180 дни).

При Хепатити А и Е източник на инфекцията е болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да зарази други хора. Хепатит А няма хронични форми, докато при хепатит Е са известини 2-3 % хронични форми, обикновено при имунокомпрометирани пациенти. Не така стоят нещата при хепатити B и C, които са известни със склонността си към хронифициране. Хроничната инфекция може да доведе до развитие  на усложнения като цироза или рак на черния дроб. Тук източник на заболяването е болният човек или носителя.

Важно е да отбележим, че днес има ваксини срещу  Хепатити А и B. Те биват моноваксини – отделно срещу Хепатит А и Хепатит B или комбинирана ваксина срещу двата хепатита А и B. Ваксините са много имуногенни и обикновено антителата се задържат години след приключване на ваксинационния курс. Затова е препоръчително да се направи изследване на антителата във вирусологична лаборатория. При липса на антитела при неваксинирани индивиди може да се направи пълен курс с моно- или с комбинирана ваксина, а при ниски антитела срещу хепатит B при ваксинирани индивиди се препоръчва да се направи бустерна доза. Точният курс и вида ваксина е най-добре да се консултират със специалист-инфекционист или вирусолог след излизане на резултатите. В България ваксинацията срещу хепатит В е задължителна за всички новородени в три приема ( в първите 24 часа, на първия и на шестия месец).

Имунизация срещу вирусен Хепатит B се препоръчва за медицинските и немедицинските специалисти, работещи в лечебни заведения, студентите по медицина и стоматология; пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести трансфузии на кръв и кръвни продукти и на органна трансплантация; лица, родени преди 1992 г. когато в България се въвеждат първите ваксини за хепатит В; контактни в семействата и сексуални партньори на носители на повърхностния антиген на хепатит В; пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията и други.

При хепатит А ваксините са препоръчителни за възрастни и деца на 2 годишна възраст, пациенти с хронични чернодробни заболявания, независимо от етиологията, включително носители на вируса на хепатит С, при които евентуална инфекция с хепатит А може да протече тежко; лица, подложени на чести хемотрансфузии; лица, заминаващи за страни с висока ендемичност за хепатит А; лица с повишен риск от заразяване, свързан с определени професии (медицински работници), както и заетите в системата на общественото хранене.