Начало / За нас

За нас

  • За нас
  • История
  • Награди
  • Благодарствени писма
От своето създаване като гарнизонна болница през далечната 1891г. Военномедицинска академия не престава да расте и  се развива благодарение на ентусиазма на своите създатели – възрожденските лекари Георги Золотович, Михаил Иванов, Луиджи Понтара и десетки други техни съвременници, които полагат основите на военното здравеопазване.

Следвайки добрите традиции и вървейки в крак с прогреса, техните последователи - военните лекари от 20-ти и 21-ви век изградиха мощен диагностично-лечебен и учебно-научен комплекс с център Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – София, и  регионални болни филиали  в Пловдив, Варна, Плевен и Сливен, както и санаториални бази в Банкя, Хисар и Поморие. Към Военномедицинска академия са включени Научно-приложен център по военномедицинска експертиза и авиационна и морска медицина.
 
Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научно-приложен център за военна епидемиология и хигиена с отделения в Пловдив, Сливен и Варна; Център по психично здраве и превенция; Научноизследователски център по  радиобиологична, биологична и химическа защита и медицина на бедствените ситуации, както и всички  медицински пунктове в подразделенията на Българската армия.

Настъпилите промени в обществото и новата законова база дават възможност на ВМА да сключва договори с Националната  здравноосигурителна каса и да приема цивилни граждани по почти всички клинични пътеки с изключение на акушерство, педиатрия и лъчетерапия на злокачествените заболявания. Извоюваният с годините авторитет  и съвременните диагностично-лечебни възможности превръщат ВМА в неизменен притегателен център за пациенти от цялата страна.  През последните години амбулаторният поток от прегледи се е увеличил значително, като всеки трети пациент е приет за лечение по спешност. С  близо 20% е увеличен броят на транспортирани от други болници.  ВМА е сключила близо 170 договора с други здравни заведения за диагностика и лечение на пациенти и 12 договора със здравни осигурителни фондове, което показва значимостта на нейния дял в общото здравеопазване.
 
Материално-техническата база на ВМА винаги е била на ниво, но през последните няколко години са извършени основни ремонти и преоборудване с най-съвременна техника на редица диагностични и терапевтични звена. Амбициите ни в по-дългосрочен план са свързани с цялостното обновление на ВМА, за да се чувстваме равностойни на нашите съюзници от НАТО и сходните болници от Европейския съюз.
 
Нашето международно участие в хуманитарни мисии започва  преди повече от век още през 1904 г. с изпращането на български военни медици в Манджурия да окажат помощ на пострадалите в Руско-японската война. През изминалото столетие българската военномедицинска служба  взема участие в редица мисии в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка по повод военни конфликти или природни катаклизми. Подготовката на военните медици за действия по време кризи от различен характер е особено ценна в съвременната епоха, когато заради безконтролно разпространение на оръжия за масово поразяване, междуетнически конфликти и религиозен фанатизъм заплахата от тероризъм расте, както расте и опасността от природни катаклизми.
 
Богатият опит на военните лекари и модерното за началото на 20-ти век оборудване са основание за използването на Софийска военна болница като база за обучение на студенти-медици в новосъздадения през 1918 г. Медицински факултет към Софийския университет. Традицията продължава и до днес. Съвременната медицинска апаратура от най-ново поколение и висококвалифицираният научнопреподавателски потенциал създават оптимални условия за обучение на студенти, стажанти, специализанти по основните медицински и военномедицински специалности, и следдипломна квалификация на сестрински персонал, както и за продължаващо медицинско образование на лекарския състав.
 
Военномедицинска академия е плод на дългогодишни традиции  в грижите за пациента, научните разработки и обучението на медицински персонал. Ние предлагаме високоспециализирана медицинска помощ , образователни и научноизследователски програми в името на общата ни цел – служба на човека чрез развитие на науката.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВОЕННОМЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯ

 
      Основите на Военномедицинска академия (ВМА) са положени на 1 декември 1891 г. На този ден влиза в сила Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 г. за създаване на Софийска обща гарнизонна болница. За неин първи началник е назначен д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз. От 1.01.1893 до края на 1918 г. тя съществува като Първа софийска дивизионна болница със 100 войнишки и 10 офицерски легла. В една от първите публикации по въпросите на военната медицина от 1893 г. "Няколко думи върху нашите военни болници", санитарният майор Игнат Барбар препоръчва столичната дивизионна болница "да е образец във всяко отношение". Тази мисъл за образцово справяне с поставените задачи не престава да съпътства историята на болницата от създаването й до днес. За превръщането й в реалност допринасят работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи етап на нейното развитие - възрожденските лекари и санитарни офицери Л. Понтара, Й. Любенов, П. Димитров Д. Киранов, Ив. Бацаров, Т. Илиев, Т. Попов.
    С "Положение за санитарната служба във войската за мирно време" (1900) легловият фонд на дивизионните болници се увеличава, като 1-ва софийска дивизионна болница вече има 200 легла. Тогава се оформя една от най-важните мисии на военните болници - грижа за здравето на военнослужещите в мирновременни и военновременни условия.



    По време на Балканската война 1912-1913 г. Първа софийска дивизионна болница работи като клон на Разпределителната болница в София. В нейния състав влизат общо 18 лекари, 8 студенти медици и 57 самарянки. По време на войната в новата сграда на 1-ва софийска дивизионна болница се настанява Австрийска санитарна мисия, чиято цел е да подпомогне работата на българската военна болница с лекари и медицински сестри. По това време завеждащ е д-р Асен Петров, един от основоположниците на съвременната медицина в България. Пристигналата отново през Първата световна война (ноември 1915 г.) Австрийска санитарна мисия снабдява военната болница с материали, инструменти, стерилизатори, рентгенов апарат, водни легла, механоелекро апарати, което повишава нивото на медицинското обслужване.
    С влизането в сила на новите мирновременни щатове за началник на Общоармейската военна болница в София е назначен подп. д-р Рачо Ангелов - дивизионен лекар на 1-ва софийска пехотна дивизия.
   През 1919 г. д-р Р. Ангелов заедно с директора на Народното здраве д-р И. Кесяков и помощник-началника на военносанитарната част във войската подп. д-р Т. Попов участва в изготвянето на проект за временно използване на държавните болнични заведения, включително и на Общоармейската военна болница за нуждите на новооткрития Медицински факултет в София.
    За периода от 1924 до 1934 г. началници на болницата са: полк. д-р Д. Герганов и кап. д-р Е. Геков. За нуждите на санитарната служба на войската от 1 юли 1930 г. при Общоармейската военна болница се открива Школа за подготовка на санитарни подофицери.

    В началото на 30-те години военните лекари имат възможност да насочат вниманието си към проблемите на мирновременната заболеваемост на войската. През 1932 г. се прави първата категоризация на професионалните заболявания в армията.
     От 1936 г. до 1945 г. началници на болницата са: кап. д-р Емануил Геков, подп. д-р Стефан Даскалов, подп. д-р Лудвиг Стрибърни, полк. д-р Иван Щърбанов.
    През 1941 г. се решава един сериозен проблем - кръвопреливането във войската с оглед дейността на военните болници. На кап. д-р Владимир Кожухаров се възлага да организира кръвопреливането в Общовойсковата болница.
    По време на Втората световна война, за нуждите на българските войски на фронта (октомври 1944-април 1945 г.), болницата формира три армейски хирургически болници.
   След демобилизирането на Първа българска армия, от април 1945 г. за началник на болницата е назначен полк. д-р Веселин Николов, който остава на тази длъжност до януари 1946 г. След него началници на Общовойсковата болница са полк. д-р Август Милчев и полк. д-р Иван Иванов.
   През 1946 г. се създава ново медицинско учреждение за военните чинове в София - Общовойскова поликлиника с началник полк. д-р Райко Радевски. Поликлиниката първоначално е самостоятелно лечебно учреждение, но от юли 1950 г. болницата и поликлиниката се обединяват в Общовойскова болница с поликлиника и началник става полк. д-р Костадин Стоянов.
    През периода 1951-1960 г. началници на Общовойсковата (общоармейска) болница са полк. д-р Любен Ангелов, полк. д-р Марин Кътов и полк. д-р Борис Ангелов.
    През 1954 г. на базата на съществуващия от 1945 г. Общовойскови хигиенен институт в Овча купел се създава Научноизследователски военномедицински институт с началник полк. проф. Здравко Мицов. Като специализиран институт към БА на него се възлага разработването на различни аспекти на медицинската защита на войските и населението.
    На 12.08.1960 г. с Постановление № 196 на МС се създава Висш военномедицински институт (ВВМИ), който включва Научноизследователския военномедицински институт в Овча купел (София), Общоармейската болница (София) и Отдела за военномедицинска подготовка към Медицинско управление при МНО.
   Тази структура на ВВМИ позволява наред с основната лечебно-диагностична дейност да се разширят възможностите за специализация и усъвършенстване на медицинските офицери по военномедицинските специалности, подготовка на медицинските кадри за нуждите на армията, както и за разработване на научни проблеми, свързани с медицинското осигуряване на войските в мирно и военно време.
    От 1960 г. до 1988 г. началници на ВВМИ са: полк. проф. Г. Кръстинов, полк. проф. А. Малеев, полк. проф. Н. Купенов, ген. м-р доц. Ив. Хариев, ген. м-р д-р В. Герганов, ген. м-р проф. Н. Купенов, полк. проф. Й. Топалов.
    Със създаването на ВВМИ през 1960 г. и построяването на новата сграда през 1980 г. се извършват редица структурни промени и подобрения във военното здавеопазване, които издигат ВВМИ до нивото на най-престижните медицински учреждения в страната.
    Израз на изградения авторитет и признание за дейността на ВВМИ е издаденият Указ № 546, с който от 07.04.1989 г. към Министерството на отбраната се създава Военномедицинска академия, като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри. Съставни звена на ВМА тогава са: ВВМИ, Военноморска болница – Варна, Обединен авиомедицински научноизследователски институт – София и Първа клинична болница “Д-р К. Хавезов”(Клинична база “Лозенец”). По такъв начин в академията се съсредоточава лечебната, научната и учебната дейност по проблемите не само на сухопътните войски, но и тези, касаещи военновъздушните и военноморските сили.
    За периода 1989-2003 г. началници на ВМА са: ген. м-р проф. Йовчо Топалов, ген. м-р проф. Григор Мечков, ген. м-р доц. Никола Александров, полк. проф. Милан Петров, бриг. ген. доц. Румен Златев. Днес началник на ВМА е генерал-майор проф. Стоян Тонев, д.м.
    Военномедицинска академия е свързана със системата на националното ни здравеопазване чрез звеното си за спешна медицинска помощ, създадено през 1990 г. със задача да обслужва както специфичния контингент, така и цивилното население.
     Над сто години специалисти от ВМА участват в хуманитарни мисии зад граница. От участието си в първата военномедицинска мисия по време на Руско-японската война през 1904 г. медици от болницата са работили в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Македония, Афганистан, Ирак, Украйна,  Хаити, Мали и др.
   Паралелно с коренните промени в нашето общество, ВМА също структурно се променя с цел привеждането й в съответствие със световните и натовските стандарти, както и с националното законодателство в областта на здравеопазването. Днес ВМА обединява пет многопрофилни болници за активно лечение в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; три болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация  в Банкя, Хисар и Поморие; десетки медицински пунктове в поделенията на Българската армия, Научноприложен център за военномедицинска експертиза,  авиационна  и морска медицина; Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена – София,  с филиали в Пловдив, Сливен и Варна;  Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа защита и Център по психично здраве и превенция.
 
    Независимо от сътресенията в съвременната епоха, ВМА запазва традициите си в добрата медицинска практика, стремежа за усъвършенстване на кадрите и поощряване на научните разработки за развитие на медицинската наука. Провежданата реформа в здравеопазването дава възможност за достъп до ВМА на цивилното население чрез сключените договори с Националната здравноосигурителна каса. Създадена преди повече от век само за нуждите на военнослужещите от Софийския гарнизон, днес ВМА е отворена за всички.

 



ГАЛЕРИЯ

    
                                                             
През последните години Военномедицинска академия получава  редица авторитетни  международни награди:
• Награда за научен принос  и публикации от Световния комитет по военна медицина и неговото издание “International Review of the Military Medicine” (2007г);
• Международен  приз  «Лидер на престижа и качеството» за всички болници от страните-членки на НАТО (2008 г);
• Награда за най-добро качество на медицинските услуги и стабилни финансови резултати (2009г.) от Института за Медицински одит и контрол на ресурсите (MARC), филиал на Европейската асоциация за качество в здравеопазването (ESOH);
• Първо място  в  рейтинговата класация за граждански одит и удовлетвореност на пациентите в сайта на Българската асоциация за закрила на пациентите;
• Управителният съвет на Българския лекарски съюз удостоява ген.майор проф. Стоян Тонев - началник на ВМА, с почетния знак на БЛС за медицина, наука и най-успешно развиваща се болница (19.10.2011 г.).