Начало / Военна медицина и мисии / Мисии / История

История

От далечна Манджурия до днешен Афганистан
 
           Първата хуманитарна мисия в историята и на родното здравеопазване, и на българската войска е изпращането на  военномедицинска бригада в далечна Манджурия  през 1904 г. Там в размирните години след Руско-японската война нашите медици оказват помощ на руското дружество  на Червения кръст.  За ръководител на бригадата без колебание е избран подполковник д-р Димитър Киранов –  началник на Първа софийска дивизионна болница, чийто наследник днес е  Военномедицинска академия.  В състава на бригадата влизат четирима военни лекари, двама фелдшери и три медицински сестри. Според архивите на руското командване българската бригада е изпълнила “с чест и достойнство своята задача и е спечелила респект и уважение”.
         След първата мисия в Руско-японската война български военни лекари участват в медицинското осигуряване на всички войни, водени в началото и до средата на 20-ти век.  През 50-те години, непосредствено след Корейската криза две военномедицински бригади, включващи около 50 лекари, се отправят към Далечния изток в помощ на местното население. Няколко години по-късно наши медици подпомагат и виетнамската страна. През периода 1956-1971 г. там работят четири медицински бригади, като само  за да достигнат с влак от София до Ханой, медиците ни са пътували средно по 20 денонощия.
            През 1962 г. български  военни лекари – сред които цветът на военната ни медицина от онези години, се отправят в помощ и на алжирското население. Това е една от най-продължителните хуманитарни мисии, в които сме участвали. Тя приключва през 1990 г. , но дългогодишното сътрудничество между медицинските служби на двете армии продължава и до днес.  
           През 60-те години военномедицинската ни  служба участва в мисиите в Мозамбик, Никарагуа, Сирия и Ливан. Нашите медици се отзовават не само на бедстващото население по света след кризи от военен характер, но и след пораженията на различни природни бедствия, каквито са земетресенията в Армения през декември1988г. и в Турция през август 1999 г. Българските военни лекари помагат и на северната ни съседка Румъния по време на демократичните промени там през 1989 г.
           Първото участие на контингент от Българската армия в операция по поддържане на мира под егидата на ООН е мисията  в Камбоджа (UNTAC), през 1992-1993 г. За медицинското осигуряване на българския  контингент, включващ над 1020 военнослужещи е изпратен медицински взвод  от 27 лекари, медицински сестри и санитарни инструктори.  
             От юни 1997 г. България участва с военни контингенти  в операцията по поддържане на мира в Босна и Херцеговина (SFOR),  а от февруари 2000 г.  и в Косово (KFOR). Всички тези мисии се осигуряват и от военни лекари. Тяхната основна задача е да оказват спешна и неотложна медицинска помощ  и амбулаторно лечение на българските военнослужещи.
              Освен на Балканите нашите военни медици разпростират своята помощ и в горещите точки на Близкия изток. От 2002 г. Българската армия участва със свой контингент  в мироопазващата мисия за подпомагане на Афганистан, а от 2003 г. и в Ирак. От  2004 г. български военни лекари се включват  и във военнополевите болници на НАТО, дислоцирани в Кабул. От 2005 г.  наш екип се включва в  състава на испанската военнополева болница, която се мести от Кабул в Херат – една от най-размирните зони на Афганистан. През военнополевите болници в Афганистан годишно се ротират около 120 български медици.  Близо 200 български военни медици работят във Военната болница в столицата на Кувейт. Предстои участие на български военни медици като водещ  персонал в новоизграждащата се военна болница в столицата на Катар.
              Освен в горещите точки на света нашите военни лекари са в постоянна готовност да помагат на населението и в мирно време.  За тази цел на 27.08.1992 г.  е създаден Военномедицинският отряд за бързо реагиране  (ВМОБР). От създаването си досега  освен с участието си в рутинни, национални и международни учения или локални инциденти, ВМОБР се включва с помощта си при следните големи събития :
1989 г. – Армения  – земетресение;
1992 г. – София – жп-катастрофа;
1993 г. – Пловдив – токсикологична авария;
1994 г. – Гълъбово – авария в ТЕЦ;
1999 г. – Радуша, Македония – бежански лагер
1999 г. – Турция – земетресение;
2009 г. – потънал кораб, Охрид, Македония;
2010 г. – земетресение в Хаити;
2012 г. – Сарафово – терористичен акт;
2014 г. – Мизия – наводнение.
            Особено активно е участието на специалисти от ВМА при реакцията на по-мащабни инциденти и катастрофи през последните години. През месец май 2009 г. след жестоката катастрофа с автобус до Ямбол, взела 16 жертви, специалистите на ВМА бяха първият столичен екип, пристигнал в ямболската болница и  извършил консултиране на най-тежко пострадалите пациенти. През септември 2009 г. екип на ВМА отново излетя с правителствения самолет, този път на помощ на пострадалите при трагедията с потъналия кораб в Охрид.  През ноември  2009 г. военни медици заминаха в Украйна в помощ на бесарабските българи в района на епидемия  от т.нар. свински грип. От 2009 г. ВМА пое грижата за здравето и на своите сънародници в Босилеград, Сърбия. През август 2014 г. в наводнения град Мизия през първата - най-тежка седмица единственият медицински екип беше от ВМОБР към ВМА. 
             На 22.01.2010 г.  екип от военни медици замина  на  хуманитарна мисия в Хаити в помощ на пострадалото от земетресението население, които  помогнаха на стотици  пострадали от земетресението. През юли 2012 г. по време на атентата в Сарафово лекари от ВМА, почиващи наблизо, бяха сред първите, отзовали се на помощ. Други техни колеги  пристигнаха допълнително като консултантски екип, който приведе част от тежко ранените за лечение в столицата.
             През своята 120-годишна история ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 мисии в помощ на населението в най-различни горещи точки на света. Хилядите спасени помнят не само професионализма и саможертвата на българските военни лекари, но  и  поставят България  на почетно място в съзнанието си. А  медиците ни - с натрупания  опит и престиж  от тези международни участия прославят не само името на родината си, но гарантират и сигурността на населението й.